Знате ли, че -любопитни факти

Знате ли, че  -любопитни факти

Когато сме изправени пред труден въпрос, ние често отговаряме вместо на него на някой по-лесен, обикновено, без да забелязваме подмяната – Даниел Канеман, носител на Нобелова награда
В статията ще намерите отговори на следните психологически въпроса:

  • Когнитивна лекота и напрежение?
  • Много любопитно за илюзиите!
  • Често повтаряни лъжи стават истина?
  • Как се пише убедително послание?
  • Удоволствието от когнитивната лекота.
  • Лекота, настроение и интуиция…
Винаги когато сте съзнателни и вероятно дори когато не сте, в мозъка ви се извършват много автоматични изчисления, които поддържат и актуализират настоящите отговори на някои ключови въпроси:
  • случва ли се нещо ново?
  • Има ли заплаха?
  • Добре ли вървят нещата?
  • Трябва ли да се пренасочи вниманието ми?
  • Необходимо ли е повече усилие за тази задача?
Можете да си представите кабина на пилот с командно табло, което показва настоящите стойности на всяка една от тези променливи величини.
Оценките се извършват автоматично от Система 1 и една от нейните функции е да определя дали не е необходимо допълнително усилие от Система 2.
Какво представляват двете най-важни системи в нашия мозък Система 1 и Система 2, които контролират всеки аспект на нашето поведение,  вижте точно тук.
Една от скалите измерва когнитивната лекота и нейният диапазон е от „леко“ до „напрегнато“. „Леко“ е знак, че нещата вървят добре – няма заплахи, няма големи новини, няма необходимост от пренасочване на вниманието или от мобилизиране на усилието.
„Напрегнато“ показва, че съществува проблем, който ще изисква увеличена мобилизация на Система 2 – вие усещате когнитивно напрежение.
Когнитивното напрежение се причинява както от настоящото ниво на усилие, така и от наличието на непокрити потребности.
Изненадата е, че тази едничка скала на когнитивна лекота е свързана с голяма мрежа от най-различни входове и изходи.
Фигурата отдолу обяснява историята:
Untitled-1
Причини и следствия от когнитивната лекота!
Ако ви харесва тази мисловна карта отгоре, може да си я направите от безплатен софтуер, който се намира в статията: 50 + от най-добрите, безплатни web услуги, които може да приложите веднага [2 част] Тази фигура навежда на извода, че едно изречение, което е отпечатано ясно или което е било повторено, или което е било заредено, ще бъде обработено гладко с когнитивна лекота.
Слушането на оратор, когато сте в добро настроение или дори когато сте захапали в устата си молив, за да се „усмихнете“, също предизвиква когнитивна лекота.
Обратно, усещате когнитивно напрежение, когато четете инструкции, които са лошо отпечатани или бледи, или които са написани на сложен език, или когато сте в лошо настроение и дори когато се мръщите.
Различните причини за лекота или напрежение имат равностойни ефекти.
Когато сте в състояние на когнитивна лекота, вероятно сте в добро настроение, харесвате онова, което виждате, вярвате в онова, което чувате, доверявате се на интуициите си и чувствате, че настоящата ситуация ви е удобно позната.
Също така е вероятно да сте относително небрежни и повърхностни в мисленето си.
Когато се чувствате напрегнати, е по-вероятно да сте бдителни и подозрителни, да влагате повече усилие в онова, което правите, да се чувствате по-малко удобно и да правите по-малко грешки, но също така сте и по-малко интуитивни и по-малко креативни от обикновено. Така, че търсете състоянието на когнитивна лекота, за да сте по-продуктивни и креативни! Но преди това да видим, какво представляват и:
Илюзиите за припомняне
илюзии
Думата „илюзия“ събужда в ума ни представата за зрителни илюзии, защото всички познаваме картините, които заблуждават.
Зрението обаче не е единствената област, в която се срещат илюзии; паметта е също податлива на тях, както и мисленето, по-общо разглеждано.
Дейвид Стенбил, Моника Бигутски, Шейна Тирана.
Току-що си измислих тези имена. Ако срещнете някое от тях през следващите няколко минути, вероятно ще си спомните къде сте ги видели.
Знаете и ще знаете за известно време, че това не са имената на дребни знаменитости.
Но да предположим, че след няколко дена ви покажат дълъг списък с имена, включително някои дребни знаменитости и „нови“ имена на хора, които никога не сте чували; задачата ви ще бъде да проверите всяко име на знаменитост в списъка.
Има значителна вероятност да идентифицирате Дейвид Стенбил като известна личност, макар че няма да знаете (естествено) дали сте срещали името в контекста на филмите, спорта или политиката. Лари Джакъби, професор по психология, който пръв демонстрира тази илюзия на паметта в лабораторни условия, озаглавява статията си „Да станеш прочут за една нощ„.
Как се случва това?
В някои случаи, когато става дума за наистина прочути хора (или знаменитости в някоя област, която следите), вие имате в ума си досие с богата информация за въпросната личност – да речем Алберт Айнщайн, Боно, Хилари Клинтън.
Но вие няма да имате досие с информация за Дейвид Стенбил, ако срещнете неговото име след няколко дена. Всичко, което ще имате, ще е чувството, че то ви е познато – виждали сте името някъде и това май беше в тази статия.
Джакъби формулира много хубаво проблема:
„Усещането за познатост има простото, но силно качество на „миналост“, което, изглежда, се указва, че е пряко отражение на предишен опит.“
Това качество на миналост е илюзия.
Истината е, както показаха Джакъби и много негови последователи, че името Дейвид Стенбил ще ви изглежда познато, когато го видите, защото ще го виждате по-ясно.
За вас е по-лесно да видите отново думите, които сте виждали по-рано – можете да ги идентифицирате по-добре от други думи, когато ви ги покажат съвсем за кратко или са маскирани от шум, и ще ги прочетете по-бързо (с няколко стотни от секундата), отколкото други думи.
Накратко, усещате по-голяма когнитивна лекота при възприемането на дума, която сте виждали по-рано, и това усещане на лекота ви дава впечатлението за познатост – важна възможност за манипулация!
Цветната мисловна карта по-горе в статията ви предлага начин да тествате това.
Изберете някоя съвършено нова дума, направете така, че да я видите по-лесно, и ще е по-вероятно тя да притежава качеството миналост. Всъщност е по-вероятно да разпознаете една нова дума като позната, ако несъзнателно сте били заредени с нея чрез показването й за няколко милисекунди точно преди теста или ако тя ви е била показана по-силно подчертана, отколкото някои други думи от списъка.
Тази връзка работи и в другата посока.
Представете си, че ви покажат списък с думи, които са малко или много не на фокус. Някои от думите са силно размазани, други по-малко, и вашата задача е да идентифицирате думите, които са ви показани по-ясно.
Една дума, която сте видели неотдавна, ще ви се стори по-ясна от непознатите думи.
Както показва мисловната карта отгоре, различните начини на индуциране на когнитивна лекота или напрежение са заменяеми; може да не знаете точно кое прави нещата когнитивно лесни или напрегнати.
Ето такава е илюзията на познатостта.
Защо честото повтаряне на лъжи ги прави истина?
lies
„Ню Йорк е голям град в Съединените щати.“ „Луната се върти около Земята.“ „Кокошката има четири крака.“ В тези три случая бързо си спомняте голямо количество свързана с тях информация, почти всяка сочеща един или друг аспект.
Скоро след като ги прочетохте, вие знаехте, че първите две изречения са верни, а последното е грешно. Отбележете обаче, че твърдението „Кокошката има три крака“ е по-очевидно невярно от „Кокошката има четири крака“.
Вашата асоциативна машина забавя оценката на последното изречение, понеже доставя факта, че много животни имат четири крака, а вероятно и факта, че супермаркетите често продават кокоши крака в опаковки по четири.
Система 2 е била заета с пресяване на тази информация, като вероятно е повдигнала проблема дали въпросът за Ню Йорк не е прекалено лесен или е проверила значението на „върти се“. Спомнете си за последния път, когато сте полагали тест по шофиране.
Вярно ли е, че ви е необходимо специално разрешително, за да карате превозно средство, което тежи повече от три тона? Вероятно сте учили сериозно и можете да си спомните на коя страна от страницата е бил отговорът, както и обяснението му.
Урокът от фигурата ни в самото начало на статията е, че предсказуеми илюзии неизбежно се появяват, ако една оценка се базира на впечатление за когнитивна лекота или напрежение. Всичко, което облекчава гладкия ход на асоциативната машина, влияе и на убежденията.
Сигурен начин да накараме хората да повярват в лъжи е честото им повтаряне, защото познатостта не се различава лесно от истината.
Авторитарните институции и маркетьорите винаги са знаели този факт и са го използвали.
Хората, които са непрестанно изложени на израза „телесната температура на кокошката“ е по-вероятно да приемат за истина твърдението, че „телесната температура на кокошката е 144 °С“ (или кое да е друго произволно число).
Познатостта на едната част от изречението е достатъчна, за да ги накара да почувстват цялото изречение като познато и следователно вярно.
Ако не можете да си спомните източника на дадено твърдение и нямате начин да го свържете с други неща, които познавате, вие нямате друга опция, освен да подходите към изречението с чувството на когнитивна лекота.
Как се пише убедително послание?
poslanie
Да предположим, че е необходимо да напишете послание и искате неговите получатели да му повярват. Разбира се, вашето послание ще бъде вярно, но това не е достатъчно, за да повярват те, че то е вярно.
Напълно справедливо е да си осигурите когнитивна лекота на съзнанието си, за да работите в свой интерес, и изследванията на илюзиите за истина ви дават определени предложения, които могат да ви помогнат да постигнете тази цел.
Общият принцип е, че всичко, което можете да направите, за да намалите когнитивното напрежение, ще ви е от полза, така че първо следва да увеличите максимално четивността. Сравнете следните две твърдения:
  • Адолф Хитлер е роден през 1892 г.
  • Адолф Хитлер е роден през 1887 г.
И двете са неверни (Хитлер е роден през 1889 г.), но експерименти показват, че е по-вероятно хората да повярват на първото, което е с удебелен шрифт.
Още един съвет: ако посланието ви трябва да бъде отпечатано, използвайте качествена хартия, за да увеличите максимално контраста между буквите и фона.
Ако използвате цветове, е по-вероятно хората да ви повярват, ако текстът ви е напечатан с яркосини или червени букви, отколкото в не особено приятни нюанси на зелено, жълто или бледосиньо. Ако искате да ви вярват, не използвайте сложен език там, където ще свърши работа и по-прост.
Ученият от „Принстън“ Дани Опенхаймер опроверга преобладаващия сред студентите мит за речника, който професорите намирали за най-впечатляващ.
В статия, озаглавена „Последици от учения жаргон, използван независимо от необходимостта: проблеми с използването на дълги думи без необходимост„, той показа, че обличането на познати идеи в претенциозен език се смята за знак на ниска интелигентност и ниска благонадеждност.
Освен да опростявате езика си, опитайте се да го направите и запомнящ се. Излагайте идеите в стих, ако е възможно; така е по-вероятно те да бъдат приети за истина.
Ако цитирате източник, изберете такъв, чието име се произнася лесно.
Участници в експеримент са помолени да оценят перспективите на измислени турски компании на базата на сведения, идващи от две комисионерски фирми.
За капитала на всяка компания едни от сведенията идват от лесно за произнасяне име (напр. Артан), а други идват от фирма с трудно име (напр. Тааххут).
Сведенията понякога се разминават. Най-добрата процедура за наблюдателите би била да усреднят двете информации, но те не го правят.
Те придават повече тежест на сведенията от Артан, отколкото на сведенията от Тааххут.
За повечето от нас умственото усилие е неприятно и ако е възможно, получателите на вашето послание ще се дистанцират от всичко, което им напомня за усилие, включително източника със сложно име.
Всичко това са добри съвети, но не бива да се увличаме.
Висококачествената хартия, ярките цветове и римуването или простият език няма да ви помогнат особено, ако посланието ви е очевидно безсмислено или ако противоречи на факти, за които вашата аудитория знае, че са верни.
Психолозите, които провеждат тези експерименти, всъщност не вярват, че хората са глупави или безкрайно лековерни. Онова, в което психолозите всъщност вярват, е, че всички ние живеем голяма част от живота си, водени от впечатленията на Система 1-и често не знаем източника на тези впечатления.
Как знаете, че едно твърдение е вярно?
Ако то е здраво свързано чрез логика или асоциация с други ваши убеждения или предпочитания или ако идва от източник, на който вярвате и който харесвате, вие изпитвате чувство на когнитивна лекота, за мислене без усилие.
Проблемът е, че вашето чувство на лекота може да се дължи и на други причини – включително на качеството на буквите и на привлекателния ритъм на прозата, – а вие не разполагате с прост начин да проследите своите чувства до техния източник.
Това е посланието на фигурата в самото начало на статията, която се убихме да споменаваме в този пост, и която се оказва доста важна: чувството на лекота или напрежение се дължи на много причини и е трудно да ги разнищим.
Трудно, но не невъзможно.
Хората могат да превъзмогнат някои от повърхностните фактори, които произвеждат илюзии за истина, когато са силно мотивирани да го направят.
В повечето случаи обаче мързеливата Система 2 ще приеме внушенията на Система 1 и ще продължи напред.
Удоволствието от когнитивната лекота
Статия, озаглавена „При спокойствие умът слага усмивка на лицето„, описва един експеримент, при който на участниците набързо се показват снимки на предмети.
psihologiaНякои от снимките се разпознават по-лесно, защото точно преди да бъде показано цялото изображение, но толкова бегло, че очертанията му да не се забелязват, са били показани контурите на предмета.
Емоционалните реакции се измерват чрез записване на електрическите импулси от лицевите мускули, регистриране на промените на изражението, които са твърде слаби и твърде бегли, за да бъдат откриваеми за наблюдателите.
Както се очаква, хората показват лека усмивка и отпуснати вежди, когато снимките са по-лесни за виждане.
Изглежда, характерна черта на Система 1 е, че когнитивната лекота се асоциира с приятни чувства.
Както се очаква, лесните за произнасяне думи пораждат чувство на благоразположение.
Компании с лесни имена имат по-голям успех от други през първата седмица след излизането на техните акции, макар че с времето този ефект изчезва. Дружества с лесни за произнасяне търговски символи (като КАР или ЛУНМОО) надминават онези, за произнасянето на чиито имена трябва да си вържеш езика на фльонга, като PXG или RDO – и изглежда, за известно време запазват това свое малко предимство.
Изследване, проведено в Швейцария, открива, че инвеститорите вярват, че акции на компании с лесни имена като „Еми“, „Суисфърст“ и „Комет“ ще имат по-висока доходност от акциите на компании с трудни имена, като „Геберит“ и „Ипсомед“.
Повторението поражда когнитивна лекота и приятното чувство на познатост.
Прочутият професор по психология Робърт Зайонк посвещава голяма част от своята кариера на изучаване връзката между повторението на произволен стимул и умерената привързаност, която хората ще изпитват към него.
Зайонк нарича това ефект на чистата експонация.
Демонстрацията, проведена в студентските вестници на Мичиганския университет и в Университета на щата Мичиган, е един страхотен експеримент.
През период от няколко седмици на първата страница на вестника се появява кутия с реклами, която съдържа една от следните турски (или звучащи като турски) думи: кадирга, саричик, бивонджни, нансома и иктитаф.
Честотата, с която се повтарят те, е различна: една от думите бива показана само веднъж, другите се появяват в два, пет, десет или двадесет и пет отделни случая.
Думите, които се показват най-често в единия от университетските вестници, са най-редки в другия.
Не се дава никакво обяснение и на въпросите на читателите се отговаря с изречението, че „доставчикът желае да остане анонимен“.
Когато мистериозните серии от реклами свършват, изследователите пращат на университетските общности въпросници и ги питат за впечатленията им – дали всяка дума „означава нещо ‘добро’ или нещо ‘лошо’.
Резултатите са впечатляващи: думите, които са били показвани по-често, се оценяват по-благоприятно от думите, които са били показани само веднъж или два пъти.
Откритието е потвърдено в много експерименти, при които се използват китайски йероглифи, лица и случайно избрани многоъгълници.
Ефектът на чистата експонация не зависи от съзнателното усещане за познатост.
Всъщност ефектът изобщо не зависи от съзнанието: той се получава дори когато повтарящите се думи или картини се показват толкова бързо, че наблюдателите никога не осъзнават, че са ги видели.
Въпреки това те харесват думите или картините, които са им били показвани по-често. Както би трябвало да е станало ясно до този момент, Система 1 може да реагира на впечатленията от събития, които Система 2 не съзнава.
Всъщност ефектът на чистата експонация е наистина по-силен при стимули, които индивидът не вижда никога съзнателно.
Зайонк твърди, че ефектът на повторението върху харесването е изключително важен биологически факт и че той обхваща всички животни.
За да оцелее в един често пъти опасен свят, организмът трябва да реагира предпазливо на новия стимул, с отдръпване и страх. За едно животно, което не е подозрително към новите неща, перспективите за оцеляване са слаби.
Но то е и адаптивно към първоначалната си предпазливост и тя изчезва, ако стимулът е всъщност безопасен.
Ефектът на чистата експонация се получава затова, твърди Зайонк, защото повтарящата експонация на даден стимул не бива последвана от нищо лошо.
Такъв стимул може да се превърне в сигнал за сигурност, а сигурността е нещо добро.
Очевидно тези аргументи не се ограничават с човешкия вид. За да покаже това, един от сътрудниците на Зайонк излага две групи оплодени кокоши яйца на различни звуци. След като се излюпват, пилетата логично издават по-малко звуци на страдание, когато са изложени на звука, който са чували, докато са живели в черупката.
Зайонк предлага красноречиво обобщение на своята изследователска програма:
Последствията от повтарящите се експонации помагат на организма в неговите отношения с непосредствената му околна среда, била тя приятелска или неприятелска. Те позволяват на организма да различава обекти и ареали, които са безопасни, от такива, които не са, и образуват основата за социална организация и сцепление – основни източници за физиологическа и социална стабилност.
Лекота, настроение и интуиция
happy
Около 1960 г. един млад психолог на име Сарнуф Медник решава, че е идентифицирал същността на креативността. Неговата идея е проста и убедителна: креативността е асоциативна памет, която работи изключително добре.
Той измисля тест, наречен Тест на далечната асоциация (ТДА), който се използва често и досега в изследвания на креативността.
Разгледайте например следните три думи: хижа | швейцарски  | кейк
Можете ли да се сетите за дума, която се асоциира и с трите? Вероятно сте открили, че отговорът е сирене (чийз). Сега разгледайте следните думи: пикирам | светлина | ракета.
Тази задача е много по-трудна, но има един-единствен правилен отговор, който разпознава всеки, който знае български, макар че по-малко от 20% от извадка студенти го откриват за 15 секунди. Отговорът е небе.
Разбира се, не всяка тройка от думи има решение. Например думите сън, топка, книга нямат обща асоциация, която всеки да разпознае като вярна.
Няколко екипа от немски психолози, които изследваха ТДА през последните години, стигнаха до забележителни открития относно когнитивната лекота.
Един от екипите повдига два въпроса: могат ли хората да почувстват, че дадена тройка думи има решение, преди да знаят какво е то?
Как настроението влияе на изпълнението на тази задача?
За да разберат, те първо карат някои от своите субекти да се чувстват щастливи, а други тъжни, като ги молят да си мислят по няколко минути за щастливи или тъжни епизоди от живота си.
После показват на тези субекти серия от тройки от думи, половината от тях свързани (като например пикирам, светлина, ракета), а половината несвързани (като например сън, топка, книга), и ги инструктират да натиснат много бързо един от два бутона, за да покажат предположението си дали в тройката има връзка.
Времето, което им е дадено за предположението (2 секунди), е твърде малко, за да може някой да се сети за действителното решение.
Първата изненада е, че предположенията на хората са много по-точни от случайно налучкване. Лично аз намирам това за изумително.
Очевидно чувството за когнитивна лекота се генерира чрез много слаб сигнал от асоциативната машина, която „знае“, че трите думи са свързани (имат обща асоциация) много преди човекът да се е сетил за асоциацията.
Ролята на когнитивната лекота в оценката се потвърждава експериментално от друг немски екип: всички манипулации, които увеличават когнитивната лекота (зареждане, ясни букви, предварително експонирани думи), увеличават склонността на участниците да виждат думите като свързани.
Друго забележително откритие е силният ефект на настроението върху това интуитивно постижение. Експериментаторите изчисляват един „индекс на интуицията“, за да измерват точността. Те откриват, че когато участниците са поставени в добро настроение преди теста, като са били помолени да мислят за щастливи моменти, това увеличава точността повече от двойно. Още по-поразителен резултат е дори, че нещастните субекти са напълно неспособни да изпълняват точно интуитивната задача; техните предположения не са по-добри от случайното.
Настроението очевидно влияе на операцията на Система 1: когато се чувстваме неудобно и нещастни, губим връзка с интуицията си.
Тези открития се прибавят към растящите данни, че доброто настроение, интуицията, креативността, лековерието и повишеното осланяне на Система 1 образуват клъстер. На другия полюс, тъгата, бдителността, подозрението, аналитичният подход и повишеното усилие също образуват група.
Щастливото настроение разхлабва контрола на Система 2 върху изпълнението: когато са в добро настроение, хората стават по-интуитивни и по-креативни, но и по-малко бдителни и по-склонни към логически грешки.
Връзката и тук има биологически смисъл.
Доброто настроение е сигнал, че нещата като цяло вървят добре, околната среда е безопасна и всичко е наред, така че можеш да намалиш бдителността си.
Лошото настроение показва, че нещата не вървят много добре, може би има заплаха и е необходима бдителност.
Когнитивната лекота е и причина, и следствие от приятно чувство.
Когнитивната лекота и усмихването се явяват заедно, но дали позитивните чувства действително водят до интуиции за свързаност? Да, така е.
Доказателството идва от един хитър експериментален подход, който става все по-популярен.
На някои участници се дава покриваща история, която им предлага алтернативна интерпретация на позитивното им чувство: за музиката, която чуват по телефоните си със слушалки, им казват, че „предишно изследване показа, че тази музика влияе на емоционалните реакции на индивидите“.
Това обяснение напълно елиминира интуицията за свързаност.
Резултатът показва, че кратката емоционална реакция, която следва след показването на тройка от думи (на удоволствие, ако тройката е свързана, в противния случай на неудоволствие), е действително база за оценките за свързаност.
Тук няма нищо, което Система 1 не може да направи. Сега емоционалните промени са очаквани и тъй като не са изненадващи, не се свързват каузално с думите.
Това е най-доброто, което е постигнало психологическото изследване в своето съчетаване на експериментални техники и в своите резултати, които са както силни, така и изключително изненадващи.
През последните десетилетия научихме доста много за автоматичното функциониране на Система 1. Голяма част от сегашното ни знание би звучала като научна фантастика преди тридесет или четиридесет години.
Тогава не можехме да си представим, че лошо отпечатани думи влияят върху оценките за истинност и подобряват когнитивното постижение или че емоционалната реакция спрямо когнитивната лекота на три думи предава впечатления за свързаност.
Психологията наистина извървя дълъг път….
Е, надявам се, че тази дълга статия ви изясни в детайли някои основни аспекти от психологията и особено начина ни на мислене и реакция, които извършваме в определени ситуации.


Шведският ботаник Карл Линей бил един от първите архитекти на познанието. Той вярвал, че всеки вид растение и животно на Земята трябва да бъде именувано и класифицирано.

Пролетта в Швеция идва късно. Затова на 23 май 1707 г., когато съпругата на помощника на енорийския свещеник на малкото шведско селце Щенброулт родила син, все още било пролет. Бебето дошло на бял свят в студено време, пръстта била мокра, дърветата – разлистени, но още неразцъфнали. Бащата на детето – Нилс Линей, бил любител ботаник и запален градинар, а също и лутерански пастор. Майката на детето, която била дъщеря на ректор и се казвала Кристина, била само на 18. Родителите нарекли момченцето Карл и според преданията за човека, станал най-изтъкнатият ботаник в света, украсили люлката му с цветя.

Той бързо пораснал и станал момче, запленено не само от цветята и от растенията, които ги раждат, но също и от имената на тези растения. Досаждал на баща си да му обяснява кои точно са местните диви цветя, които колекционирал. Но според един от разказите „той все още бил дете и често ги забравял“. Накрая баща му изгубил търпение и се скарал на малкия Карл, „заканвайки се, че няма да му казва повече имена, ако той продължава да ги забравя. Тогава момчето посветило цялото си съзнание на това да ги помни, за да не го лишат от най-голямата му радост.“ 
Имената и тяхното съхранение в паметта заедно с пакетите от информация, към които се отнасят, са постоянни теми от неговата научна зрялост. Но за да разбере човек огромната слава, на която се е радвал през живота си, и дълготрайната му значимост, трябва и да разбере, че Карл Линей не е бил само велик ботаник и плодовит създател и наизустител на имена. 
Да се научим...Как се прави плик за семена


Виж повече на Канатица Център
Стани част от приятелитеи във фейсбук:

Коментари

Популярни публикации от този блог

Канатица Център ЕкипЪт

Канатица Център Представяне (из Устава)

Канатица Център Партньори