Канатица Център ЕкипЪт

Канатица Център ЕкипЪт


Екипът продължава да нараства.


Представяме ви още едно попълнение на екипа на Канатица Център -Момера Здравкова- Мо.
Тя е прима-балерина от близкото минало, понастоящем творец и обучител. 
Това, което споделя с нас е нейната вяра в силата на собствения потенциал на човека и връзката му  със света на духа и творчеството. Момера Здравкова завършва балетно училище и е преподавател по балетна педагогика. Създала е запомнящи се роли на сцените на Софийска и Русенска опери. Тя е
автор на няколко балетни спектакъла, основен инициатор на първия открит опен фестивал в
България "СлънцеЛуна", участинк в множество и обучителни класове и артистични инициативи.
Обича природата и е посветила много лично време на темата за опазването на околната среда.
Момера има множество реализирани проекти с общини и обучителни организации - организатор и
обучител  в балетна студия Самодива, педагог в школа за деца Шарената къща, 
изпълнител на Група РАДА, Създател на МандалаАрт Ателие, участник и деец в 
Театър от началото на новото време. Момера пише и събира приказки от коренния фолклор, които ше бъдат представени в Център Канатица. Понастоящем е част от преподавателския ни екип. 
Очаквайте нейните представяния в Канатица Център.

Добре дошла.

Диляна е основна част от екипа на Канатица Център. Скромна, различна, истинска и ритуална...ритуална, защото когато твори тя свещенодейства. Тя е творец в действие. Множество проекти, задачи, творби и на изложби и в кашони и в сърцето й има още и още. Не спира. Обича чая и приятелите си. Обича българското, дълбокото и корена, тя самата е този корен, от който мнозина могат до почерпят вдъхновение, да попият красота и да се докоснат до духа чрез творбите й. Надарена с голяма усмивка и още по-широко сърце, тя ще води практически занимания и лекции.  Добре дошла!

Това написа тя за себе си, така ви я представям и на вас.
"Ти си мястото, епицентърът, отправната точка, от която всичко тръгва и към която се връща. Желаното от мен  да откривам, играя, съграждам и до днес  смятам за правилно и то се сбъдва, сбира хора, дава радостпътуване, което ме среща с идеи, проекти и начин за тяхното осъществяване".
Диляна Иванова
Образование - мода - НАТФИЗ
Проекти - Стокхолм - Disign Center - бижута, MODEPALACE - Viena - мода, Sofia Design Week - мода и аксесоари, ИВАН АСЕН 22 - мода , аксесоари , интериор
Стайлинг за списания, реклами , каталози, филми, предавания, клипове- работила за L'oreal, Grazia, Filmmaker, KAZAK, Virginia records и др. 


Миро е един от хората запалил се от идеята за учредяването на Читалище Канатица още преди две години, когато "идеята"  ни осени. С две думи ще го представим тук - той е практикуващ адвокат, отдаден на музиката и прекрасен баща и съпруг, човек с много идеи и осъществени проекти. На улицата трудно ще разпознаеш, че в себе си е съчетал толкова много неща. Тук ще се запознаете с него в  музикалното му и творческо амплоа и ще стискаме палци адвокатските му умения да не не трябват често.

Един от музикалните проекти, с който се е захванал е наречен Коренуване. В него той споделя истински истории от живота:
 разказва: "Да опазиш Сребра невяста"
___________________________________________
„Когато Пейо Хвърчилеца ме покани да свиря на оная сватба в Родопите, отначало помислих, че се шегува. Аз съм си пънкар и трашър, пък и някаква форма на поет с китара, и свиря всичко друго, но не и музика като за сватба. Парчетата ми или те удавят в сантименталност, или те разбиват от подскачане и куфеене. Кой сватбар ще искал да осмисля живота си, докато празнува?
Точно затова ме бил канел, заяви моят приятел. Това щяло да е сватба за планинци – искали яка музика, музика от сърце. Малко метъл химни, малко пещерняшки фолклор, и някоя мощна народна песен и всичко щяло да е наред.
Нямаше къде да ходя, съгласих се. В крайна сметка те си го пожелаваха. Интересно ми беше колко хора щяха издържат на темпото, и кога щяха да ме помолят да престана, за да пуснат „човешка“ музика.
Нищо такова не се случи. Нещата взеха съвсем друг обрат, и дори сега, когато си спомня онази дълга нощ, студени тръпки започват да лазят по гърба ми.
Нощта, в която преживях най-голямото си изпитание в свиренето и надпяването.
Нощта, в която пазихме булката в онова мъгливо планинско село…

***
Започна се още докато се изкачвахме нагоре в раздрънкания бус, с който ме взеха от гарата. Седях до моя приятел Филип, който с прибързан ентусиазъм бе решил да дойде с мен. Докато стискахме здраво калъфа с китарата и багажа, си намигахме с дъното на всяка урва, край която шофьорът, като стар смолянчанин, решаваше, че точно тука ще да припали някой фас. Имах намерение да се прибера веднага в стаята, която ми бяха запазили в една къща, да се наплискам от коритото или каквото имаше там и да се пльосна да отморя за час поне. Беше ранен следобяд, до началото на празненството имаше доста часове, а моето участие трябваше да е в още по-късна доба.
Тогава, на един от завоите над пъкъла, Пейо разби мечтата ми. Тупна ме по рамото и заяви че „бая работа ни чака“. След което ме осведоми, че всъщност нашата задача далеч не е просто да свирим. Свиренето на самата сватба било за кеф и за отмора, и си било за нас и… абе все едно какво щяло да е, след като всички ще са вдъхнали въздух на няколко дамаджани.
Като ми подаде ПВЦ-бутилка от фанта, пълна с бистрожълта течност, той се надвеси към мен и със заговорнически тон ме осведоми, че сме щели да участваме в „най-тежката част“. „Ти нали тежко си падаш да свириш?“ озъби се той сам на феноменалния си хумор. Филип го гледаше омаяно, сякаш жив русалия беше рипнал от урвата приказки да му разказва.

Така с друсане и отпиване от огнената вода, той набързо ни въведе в заверата.
Пазенето и вземането на булката било най-тежката и най-важната част от сватбата. Това на практика си било чисто крадене на невяста. Младоженецът, понеже бил кекав от любов, си вземал добри приятели и роднини да му помогнат, за да извади момата от дома й и да му я доведат. Същото се случвало и от страната на невястата, само че там целта била да не я дават без бой или поне голям откуп. Понякога, когато бубайкото /бащата на булката/ не харесвал бъдещия си зет, ни бой, ни дар, ни пара помагали. Имало един начин само.
В тоя край всички толкова обичали музиката, че само тя топяла сърцата им. Затова на вземането на булката всяка от страните гледала да доведе ербап свирачи. Ако тези на младоженеца надсвирели музикантите на булката – тя отваряла вратата и отивала на „по-доброто хоро“. Ако се случело обратното, оставала вътре. Това „надвиване-надсвирване“ можело да продължи часове, докато булката не отстъпела.
Картинката започна да ми се подрежда. Не поисках да разбера какво ще стане ако булката не отстъпи. Ухилено-замаяната от ракията и приключението физиономия на Филип ми стигаше.
Тези добри хорица си правеха сметката да свирим цяла нощ. Освен това, както ме осведоми любезно Пейо, срещу мен щели да се изправят най-добрите оркестранти от всички околни села. Всеки от тях бил кален от кукерските шествия, на които се свирело понякога с дни.
В главата ми се появи смътен спомен, как, докато преговаряме с едрия планинец, аз гордо му обявявам, че мога да „изкарам от здрач до зори, ако се наложи“.
Бусът спря със скърцане и оживлението настъпи веднага, щом слезнахме на местна почва. Илюзиите ми, че ще стигна изобщо до стаята се стопиха моментално пред грейналите лица на няколко момчета и момичета. Те се нахвърлиха върху двама ни с Филип, и като награбиха багажа и инструментите, буквално ни понесоха към близката сграда. По-късно разбрах че тя изпълнява и функциите на община и поща. В този момент знаех само, че това е голямото заведение, в което ще се случи това чудно събитие.
Красивите момичета и шегите на младежите скоро помогнаха на благото питие да отпусне сърцето ми. Филип беше в рая – говореше, пиеше и ръкомахаше, ухилен до зад ушите си. Всички посрещачи бяха роднини, кои сестри, кои братя, кои братовчеди на Сребра и Ясен, и всеки се надпреварваще да разкаже как двамата млади са се събрали, как са се поискали и как щяло тази сватба да бъде най-голямата в цялата планина наоколо.
Бавно и полека съмнението и главоболията ми се стопиха, и скоро и аз се присъединих към всеобщите усмивки и викове. Докато слушах разказите на веселата дружина почти бях готов да забравя опасенията си.
Тогава, в един-единствен миг, когато вдигнах празната си чаша да поръчам още от хубавото питие, кръстосах очи с кръчмаря.
Странно мълчалив и сериозен, той отпуши една бутилка, сипа в чашата ми и я плъзна по бара. После, докато продълаваше да ме гледа, поклати глава, сякаш прогнозата не вещаеше нищо добро.
„Нямаш представа“, произнесоха беззвучно устните му.
Нещо ме бодна под лъжичката. После Филип ме дръпна, за да разкажа някаква много смешна история, и моментът се стопи.
Сега знам, че тогава наистина нямах представа какво ни чакаше…“

Повече информация за проекта ще откриете Korenuvane
За връзка с Миро виж


Коментари

Популярни публикации от този блог

Канатица Център Представяне (из Устава)

Канатица Център Партньори